изкрещявал

Речник на българския език

1. изкрещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкрещявал е производна форма на изкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкрещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкрещявал е производна форма на изкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкрещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкрещявал е производна форма на изкрещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкрещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкрещявал е производна форма на изкрещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).