изкретвал

Речник на българския език

1. изкретвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкретвал е производна форма на изкретвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкретвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкретвал е производна форма на изкретвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкретвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкретвал е производна форма на изкретвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкретвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкретвал е производна форма на изкретвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).