изкрейзвало

Речник на българския език

1. изкрейзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрейзвало е производна форма на изкрейзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкрейзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрейзвало е производна форма на изкрейзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкрейзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкрейзвало е производна форма на изкрейзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкрейзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкрейзвало е производна форма на изкрейзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).