изкосявало

Речник на българския език

1. изкосявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкосявало е производна форма на изкосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкосявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкосявало е производна форма на изкосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкосявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкосявало е производна форма на изкосявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкосявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкосявало е производна форма на изкосявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).