изкосявал

Речник на българския език

1. изкосявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкосявал е производна форма на изкосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкосявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкосявал е производна форма на изкосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкосявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкосявал е производна форма на изкосявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкосявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкосявал е производна форма на изкосявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).