изкосило

Речник на българския език

1. изкосило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкосило е производна форма на изкося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкосило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкосило е производна форма на изкося (мин. деят. св. прич. ср. р.).