изкосил

Речник на българския език

1. изкосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкосил е производна форма на изкося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкосил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкосил е производна форма на изкося (мин. деят. св. прич. м. р.).