изкорубвахте

Речник на българския език

1. изкорубвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изкорубвахте е производна форма на изкорубвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкорубвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изкорубвахте е производна форма на изкорубвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).