изкорубваха

Речник на българския език

1. изкорубваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкорубваха е производна форма на изкорубвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкорубваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкорубваха е производна форма на изкорубвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).