изкорубвах

Речник на българския език

1. изкорубвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изкорубвах е производна форма на изкорубвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изкорубвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изкорубвах е производна форма на изкорубвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).