изкорубвал съм

Речник на българския език

1. изкорубвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал съм е производна форма на изкорубвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкорубвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал съм е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изкорубвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал съм е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).