изкорубвал е

Речник на българския език

1. изкорубвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал е е производна форма на изкорубвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкорубвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал е е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкорубвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкорубвал е е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).