изкорубвало е

Речник на българския език

1. изкорубвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубвало е е производна форма на изкорубвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкорубвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубвало е е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкорубвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубвало е е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).