изкорубвали

Речник на българския език

1. изкорубвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкорубвали е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкорубвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкорубвали е производна форма на изкорубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкорубвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкорубвали е производна форма на изкорубвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкорубвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкорубвали е производна форма на изкорубвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).