изкормели

Речник на българския език

1. изкормели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкормели е производна форма на изкормя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкормели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкормели е производна форма на изкормя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).