изкормела

Речник на българския език

1. изкормела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкормела е производна форма на изкормя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкормела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкормела е производна форма на изкормя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).