изкореняло

Речник на българския език

1. изкореняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкореняло е производна форма на изкореня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкореняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкореняло е производна форма на изкореня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).