изкоренил съм

Речник на българския език

1. изкоренил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкоренил съм е производна форма на изкореня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкоренил съм е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).