изкоренил си

Речник на българския език

1. изкоренил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкоренил си е производна форма на изкореня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкоренил си е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).