изкоренил е

Речник на българския език

1. изкоренил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкоренил е е производна форма на изкореня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкоренил е е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).