изкоренило е

Речник на българския език

1. изкоренило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкоренило е е производна форма на изкореня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкоренило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкоренило е е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).