изкоренила

Речник на българския език

1. изкоренила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкоренила е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкоренила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкоренила е производна форма на изкореня (мин. деят. св. прич. ж. р.).