изкоренил

Речник на българския език

1. изкоренил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкоренил е производна форма на изкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкоренил е производна форма на изкореня (мин. деят. св. прич. м. р.).