изкорени

Речник на българския език

1. изкорени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкорени е производна форма на изкореня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкорени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкорени е производна форма на изкореня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкорени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкорени е производна форма на изкореня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкорени — повелително наклонение, ед. ч.

изкорени е производна форма на изкореня (повелително наклонение, ед. ч.).