изкоренели

Речник на българския език

1. изкоренели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкоренели е производна форма на изкореня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкоренели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкоренели е производна форма на изкореня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).