изкопчело

Речник на българския език

1. изкопчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкопчело е производна форма на изкопча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкопчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкопчело е производна форма на изкопча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).