изкопчели

Речник на българския език

1. изкопчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкопчели е производна форма на изкопча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкопчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкопчели е производна форма на изкопча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).