изкопирвало

Речник на българския език

1. изкопирвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкопирвало е производна форма на изкопирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкопирвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкопирвало е производна форма на изкопирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкопирвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкопирвало е производна форма на изкопирвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкопирвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкопирвало е производна форма на изкопирвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).