изкопирвал

Речник на българския език

1. изкопирвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкопирвал е производна форма на изкопирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкопирвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкопирвал е производна форма на изкопирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкопирвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкопирвал е производна форма на изкопирвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкопирвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкопирвал е производна форма на изкопирвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).