изкопираха

Речник на българския език

1. изкопираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкопираха е производна форма на изкопирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкопираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкопираха е производна форма на изкопирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).