изкопирах

Речник на българския език

1. изкопирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изкопирах е производна форма на изкопирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изкопирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изкопирах е производна форма на изкопирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).