изкопира

Речник на българския език

1. изкопира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкопира е производна форма на изкопирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкопира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкопира е производна форма на изкопирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкопира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкопира е производна форма на изкопирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).