изконтил е

Речник на българския език

1. изконтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изконтил е е производна форма на изконтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изконтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изконтил е е производна форма на изконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).