изконтило е

Речник на българския език

1. изконтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изконтило е е производна форма на изконтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изконтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изконтило е е производна форма на изконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).