изконтело

Речник на българския език

1. изконтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изконтело е производна форма на изконтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изконтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изконтело е производна форма на изконтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).