изконтели

Речник на българския език

1. изконтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изконтели е производна форма на изконтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изконтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изконтели е производна форма на изконтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).