изкомандувал си

Речник на българския език

1. изкомандувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал си е производна форма на изкомандувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал си е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал си е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).