изкомандувал е

Речник на българския език

1. изкомандувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал е е производна форма на изкомандувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал е е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал е е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).