изкомандувал

Речник на българския език

1. изкомандувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандувал е производна форма на изкомандувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкомандувал е производна форма на изкомандувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкомандувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкомандувал е производна форма на изкомандувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).