изколил е

Речник на българския език

1. изколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изколил е е производна форма на изколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изколил е е производна форма на изколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).