изколило

Речник на българския език

1. изколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изколило е производна форма на изколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изколило е производна форма на изколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).