изколи

Речник на българския език

1. изколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изколи — повелително наклонение, ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. изколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. изколи — повелително наклонение, ед. ч.

изколи е производна форма на изколя (повелително наклонение, ед. ч.).