изколвали

Речник на българския език

1. изколвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изколвали е производна форма на изколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изколвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изколвали е производна форма на изколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изколвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изколвали е производна форма на изколвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изколвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изколвали е производна форма на изколвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).