изкокорвахте

Речник на българския език

1. изкокорвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изкокорвахте е производна форма на изкокорвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкокорвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изкокорвахте е производна форма на изкокорвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).