изкокорвал съм

Речник на българския език

1. изкокорвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкокорвал съм е производна форма на изкокорвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкокорвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкокорвал съм е производна форма на изкокорвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изкокорвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкокорвал съм е производна форма на изкокорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).