изкокорвало е

Речник на българския език

1. изкокорвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкокорвало е е производна форма на изкокорвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкокорвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкокорвало е е производна форма на изкокорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкокорвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкокорвало е е производна форма на изкокорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).