изкозирувахте

Речник на българския език

1. изкозирувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изкозирувахте е производна форма на изкозирувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкозирувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изкозирувахте е производна форма на изкозирувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).