изкозируваха

Речник на българския език

1. изкозируваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкозируваха е производна форма на изкозирувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкозируваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкозируваха е производна форма на изкозирувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).