изкозирувах

Речник на българския език

1. изкозирувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изкозирувах е производна форма на изкозирувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изкозирувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изкозирувах е производна форма на изкозирувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).