изкозирувал си

Речник на българския език

1. изкозирувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал си е производна форма на изкозирувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкозирувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал си е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкозирувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал си е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).